Че темповете на ваксинация срещу COVID у нас вървят отчайващо зле се знае - дори преди няколко дни у нас дойде европейският комисар по здравеопазването Стела Кириакиду. И обяви че у нас "числата говорят сами за себе си".

А какви са числата? Според Ourworldindata - сайт с екип е от Университета в Оксфорд, към 21 юни България е на 112-о място в света по поставени дози ваксина на 100 души. Това число за България е 24,02. А само 13,12% от българите са с поне една доза ваксина - колкото в Тринидад и Тобаго, малко повече, отколкото в Лаос и Екваториална Гвинея и малко по-малко, отколкото в Русия. Изобщо не говорим за страни като Канада (67% с поне една доза ваксина), Великобритания (65%), САЩ (53%), Германия (53%).

А с тези 24 поставени дози на 100 души България се подрежда малко преди Самоа, Казахстан и Северна Македония. Това е 3 пъти по-малко от средната стойност за Европейския съюз - 83,5 поставени дози на 100 души. Под средната стойност за света дори е - 34,6 дози. Много под Гърция (72,06), Турция (51,19), Сърбия (75,6) и Румъния (45,4). По-назад сме и от Албания (30,9). В Швеция, която дълго време бе пример за страна, която не се плаши от вируса, дозите, поставени на 100 души са 2,5 пъти повече,отколкото у нас - 66,5.

"Онова" 112

Числото 112 съвпада с едно друго одиозно 112-о място - това, на което България е според класацията на "Репортери без граница" за свобода на медиите - класация, която е колкото размахвана като знаме, толкова и критикувана. Между двете класации има една много ясна разлика - ако листата за ваксинираните борави с обективни и точни числа и факти, тази за медиите стъпва върху субективни мнения и впечатления.

Но извън това, чисто формално ли е съвпадението "112-о място"? Какво общо може да има между темпове на ваксинация и свобода на медиите? Не е много ясно има ли връзка, но да си припомним някои зависимости.

Институт Отворено общество - София прави всяка година изследване "Индекс на настигането". То класира постиженията на страните членки на ЕС и още 7 държави по 47 индикатора. През 2016 г. за пръв път забелязаха силна и пряка връзка между два от тях - медийната свобода и представянето на страната в международното изследване за функционална грамотност PISA.

Т.е като скачени съдове са нивото на медийна свобода в една страна и нивото на функционалната и медийната грамотност.
Ако България е назад по медийна свобода, значи има проблем и с медийната грамотност.

Разбира се, това не означава, че масово сме медийно неграмотни. А може да означава, че има сектори - възрастови и други, с много ниска грамотност и те свалят общото ниво. Както, ако в един клас има трима двойкаджии, средната оценка пада. Особено, ако двойкаджиите са популярни и системата не ги мотивира да се променят.

Функционалната грамотност е умението не просто да прочетеш думите, а да ги осмислиш, да извлечеш точния им смисъл. А какво е медийната грамотност?

Ценно като злато

Това е умението да обработваш разнообразната медийна информация, да преценяваш критично източниците и да отсяваш фалшивите новини от достоверната информация, на която можеш да вярваш. Проблемът с медийната грамотност стана много видим с хибридните атаки и с възхода на социалните мрежи, където непроверена информация или направо измислици шестват победоносно и се мултиплицират безпрепятствено, като заливат съзнанието на хиляди и хиляди. Става хиперинфлация. Абсолютна обезценка на истината. Просто изумително думите "истина" и "лъжа" стават лишени от смисъл.

Инфлуенсърството също е част от това, донякъде.

Да се ориентираш точно на кои думи и твърдения можеш да вярваш е сложна когнитивна дейност. Първо, критично мислене. Да се усъмниш и да направиш преценка. Мога ли да се доверя на източника? Безпристрастен ли е, или е предубеден? Предубеният източник дава изкривена информация.

Кой и защо стои зад публичното споделяне на определена информация и няма ли скрити мотиви, свързаност и зависимости? Звучи ли достоверно според моя опит, познания и спомени казаното/написаното?

Източникът не беше ли говорил/писал някакви неща преди година, които се оказаха абсолютно неверни? Не каза/направи ли той преди месеци точно обратното на това, в което иска да ме убеди сега?

А дали зад източника не наднича партията X, която точно сега развива политически пиар? Или компанията Y, която прави пазарна експанзия?

Интернет от друга страна предлага безкрайни възможности за проверка, но това е и капан - безброй кухи източници, които претендират за доверието ти. Облегнеш ли се на тях, падаш, информацията пак е компрометирана. Затова трябва да знаеш как да търсиш. Google победи конкурентите си и стана световен гигант, защото имаше по-добър алгоритъм за търсене.

Добрата медийна грамотност е скъпо умение, защото живеем в епоха, в която надеждната информация поскъпва и става по-ценен ресурс от петрола и златото.

В известната си книга "Повратна точка" Малкълм Гладуел пише, че идеите, стоките и посланията изведнъж започват да се разпространяват като вирусите, когато се натрупа критична маса от три категории хора - знаещи, свързващи и продаващи. Не мнозинство - може да са малцина.

По аналогия може да предположим, че когато има критична маса прекалено недоверчиви към традиционните медии и прекалено доверчиви към думи и смисъл с неизвестен произход и качество, това ражда повече или по-малко токсична информационна среда в обществото.

А ваксинирането?

Да позволиш да вкарат в тялото ти ваксина. Тук ключово е точно доверието. Добре е известно, че в България е ниско доверието към институциите, съответно към посланията, които идват от тях. И с основание, защото са били заблуждавани десетилетия наред.

Но традиционното обяснение, че хората не искат да се ваксинират, защото нямат доверие на властта, не върши работа. Защото по никакъв начин не обяснява как така след като се смени властта, няма особен прилив на желаещи да се ваксинират.

Сигурно има определен процент хора, които се боят от ваксините, защото прекалено се доверяват на хлъзгава информация (проблемът с медийната грамотност). Но по-скоро работата е там, че ваксините у нас станаха заложник на политическия спор за властта. Тезите се въртяха в зависимост от политическата конюнктура - ту "вирус няма", ту "вирус има", ту "властта не се справя", ту "населението много вярва на конспирации". И това обърка хората.