Данък дивидент да падне от 5 на 2%, е сред приоритетите ни за новия парламент

Не разбирам какво прави ДСБ при президента заедно с партиите матрьошки от новия му Отечествен фронт

Още акценти от интервюто:

Скоро ще финализираме споразумението си с ГЕРБ за изборите, надявам се да се явим с общи листи. Сами малките няма да успеят

Много формации отсега си търсят оправдание за резултата - правилата били против тях

Промени в ИК в навечерието на изборите не са нещо добро

Добре е да се обединят гласовете на десницата с общ кандидат
за президент, но важният вот сега е този за парламент

Около 8000 са членовете на СДС

Ни най-малко не съжаляваме за за седесарите, отишли при Цветанов

С лидера на СДС разговаря Митьо Маринов

- Г-н Христов, устройва ли ви 4 април за дата на изборите?

- Всяка дата ни устройва. Нямам отговор на въпроса обаче защо бяха нужни две седмици консултации за отлагане само с една седмица на датата, която първоначално беше обявена от президента – 28 март. Като си казал една дата, отстоявай си я. За една седмица нито ще се промени пандемичната обстановка, нито политическите формации ще могат да проведат кой знае колко повече предизборни мероприятия. Лошо е и съвпадението на католическия и арменския Великден с датата на изборите.

Навярно не е нарочно и е недоглеждане, но не може да има такива пропуски в една администрация. Трябва да бъдат добре преценявани всички аспекти при насрочването на такава дата. Това за мен е едно неуважение към тези общности. На всичкото отгоре голяма част от страните в ЕС са католически. Сънародниците ни в чужбина сигурно ще имат допълнителни затруднения.

- Имаше консултации при президента с извънпарламентарните партии, но СДС не беше сред присъстващите. Получихте ли покана?

- Нямахме покана от страна на президента и затова ние излязохме с декларация да попитаме по какъв начин бяха подбрани извънпарламентарните партии.

Искаме да направим уточнение, СДС ни най-малко не е засегнат, че не е поканен, предвид на обстоятелството, че ние не виждахме нашето място между останалите протестърски организации при президента. Остана неясен какъв е критерият, по който бяха поканени тези извънпарламентарни формации.

- Но се изразихте остро за консултациите в декларацията си - заподозряхте, че се сформира нов Отечествен фронт.

- Да, бяха поканени партиите от протестите това лято, които сформират новия Отечествен фронт и на които президентът се изявява като лидер. Бих ги нарекъл и матрьошки, защото всички произхождат от БСП с изключение на “Демократи за силна България” и нямам отговор на въпроса: “Те какво правят там?”.

Фактът, че се отдели толкова много време на извънпарламентарните партии, имаше диалог пред медиите, го свързвам с едно-единствено нещо - пиар за президента и пиар за тези формации, които са новото ОФ. Имаше и внушение към широката публика, че виждате ли, тези, които ги кани президентът и ги показват по телевизията, са с шанс за следващия парламент, гласувайте за тях. В крайна сметка нищо друго не се случи на тези консултации.

- Да приемем, че сега сте на консултации не на “Дондуков” 2, а с “24 часа”. Какви са вашите идеи за провеждането на безопасни избори?

- Неотменимо конституционно право на президента е да насрочва избори, но това какви ще бъдат правилата и какъв ще бъде Изборният кодекс, не е в правомощията му. Още една причина да задам въпроса защо бяха поканени извънпарламентарни политически формации, след като как ще изглежда ИК се решава от парламентарно представените партии. Нормално беше да има консултации с парламентарно представените, дори и по темите за пандемията и как ще бъдат организирани изборите.

Още по-нормално беше, ако президентът през 2020 г., която беше година на пандемия, бе свикал един, а защо не и 2-3 Консултативни съвета за национална сигурност, за да обсъдят този толкова важен за България въпрос. Това не се случи, за съжаление.

- Какво мислите за варианта българите в чужбина да гласуват по пощата?

- Първо, промени в ИК в навечерието на изборите не са нещо добро. Стара традиция в България е в последния момент да променяме закона. Хубаво е политическите играчи и избирателите отрано да знаят по какви правила и по какъв ред ще бъдат проведени изборите.

Аз съм против в последния момент да се променят тези правила, и то в такъв значителен размер. Разбира се, ако са свързани с пандемията и осигуряване на възможност на тези, които са под карантина да бъдат допуснати до гласуване, е нещо друго. Извънредната ситуация го налага и може да се промени ИК за тези няколко десетки хиляди, но да променят драстично, не е редно.

Още повече че предишния път настоявахме за машинно гласуване, включително и СДС. Ето, има го вече, нека видим какво ще се случи. Имам чувството, че много формации, които няма да имат резултата, който очакват, или няма да бъдат в парламента, си търсят оправдание още отсега. Едва ли не, че правилата са били против тях. Дори чувам един нов мотив - че не може да се развива добре предизборната кампания, защото е студено. Преди 4 г., когато изборите бяха на 26 март, времето да не е било по-топло?

- Но нямаше пандемия преди 4 г.

- Нямаше, но пандемията е едно, а студът - друго. Спомням си, че в Русе, където тогава бях кандидат за депутат, температурата в залите се оказа по-ниска от тази навън. Но си проведохме кампанията и студът не беше аргумент за отлагане на изборите.

- Друга идея, която президентът хареса и я подкрепя, е заснемането на изборния процес с телефон от застъпници и наблюдатели и излъчването на живо. Какво мислите за това?

- Нека да заснемат, няма проблем. Не се притеснявам от нищо. Твърдението на протестърските партии, че този, който провежда изборите, има предимство, аз не ги приемам. Когато СДС спечели изборите с абсолютно мнозинство - имаше 136 мандата в 37-ото НС, те бяха проведени от администрацията и ЦИК на Жан Виденов. Впоследствие, когато СДС проведе изборите през 2001 г., те бяха спечелени от Симеон Сакскобургготски, без да има представители в общински, районни секции и ЦИК.

Така стана и 2009 г., когато БСП проведе изборите с правителството на Станишев и неговото мнозинство в ЦИК, но новосформираната ГЕРБ спечели. Да не говорим за това, че г-н Радев победи в изборите, които бяха осъществени от ГЕРБ. Нека да не търсят причини за лошите си резултати отсега, че виждате ли, тези, които управляват, имат предимство. Не, предимството е на българските избиратели. Когото изберат те, той става управляващ.

- Вече е ясно, че ще се явите на изборите заедно с ГЕРБ. Има ли място и за други в коалицията ви?

- Имаме принципно съгласие, но нямаме окончателно разписано споразумение. Вижданията ни по големите и принципните неща, които касаят двете формации, съвпадат. Там различия нямаме, вървим в една посока.

Разбира се, имаме и различия. Те са по отношение на темпа на растеж на икономиката, диверсификацията на газовите доставки да бъде ускорена, ускореното приемане в еврозоната. Но ако бяхме еднакви в абсолютно всички теми, щяхме да сме една партия.

Аз съм председател на СДС и водя преговори от името на партията. Ако ГЕРБ прецени, че трябва да бъдат поканени и други политически субекти, но с дясна, проевропейска и пронатовска ориентация, ние няма да бъдем пречка за това.

- Кога ще официализирате споразумението си за съвместно явяване на изборите?

- Споразумението ще го официализираме скоро след указа на президента. Беше ни нужно да знаем кога е датата на изборите, за да си направим нашите хронограми за подготовката на изборните екипи.

- С общи изборни листи ли ще се явите на изборите?

- Надявам се, но нека да не слагаме каруцата пред коня. Предстоят конкретните разговори. Рано е да се говори.

- И още не сте започнали да редите листи?

- Не. Работим по програмите. СДС излезе може би първи с приоритетите за 45-ото НС, които виждаме. Обсъдихме ги и ги публикувахме. Искаме дебат в тази посока. Не кого ще свалим, не срещу кого сме, а какво ще отстояваме в следващия парламент. Ние сме го заявили.

- Кой е приоритетът, за който с ГЕРБ най-много се препокривате?

- Икономическите приоритети, свързани със запазване на данъците в размера, в който са. Тук имаме наше искане. Настояваме в следващия парламент да постигнем съгласие за редуциране на данък дивидент от 5 на 2%. Убедени сме, че ще има по-голяма събираемост и че въпросът с т.нар. касови наличности ще бъде решен. Това ще бъде допълнителен стимул за инвестиции както от родните, така и от чуждестранните компании. Една допълнителна предпоставка за увеличаване на инвестициите като цяло.

- Как очаквате да изглежда следващият парламент?

- Най-вероятно многото малки формации, които се канят да присъстват в парламента, няма да бъдат там. Това е една от причините ние да търсим коалиция. На последните местни избори имаме повече от 100 хил. гласа, но те не са достатъчни да прескочиш 4-процентовата бариера. Извадихме си поука от последните парламентарни избори, когато т.нар. автентична десница се раздели на 3 - “Реформаторски блок”, в който основна част беше СДС, “Нова република”, която беше ДСБ и няколко формации около тях, и “Да, България” на Христо Иванов. Получихме трите формации над 350 хил. гласа и не влязохме в парламента.

Освен че тези 350 хил. избиратели нямат представители в НС, опираш до парадокса, в който част от тези гласове отиват в БСП. Според мен от тях БСП има поне 6-7 депутати. Това не бива да се допуска. Затова решихме да бъдем рационални и прагматични, като обединим усилията си с друга сходна по идеология формация и тези 100 хил. гласа, дай боже и повече, да отидат, където им е мястото.

- Социологическите прогнози са, че трудно би могло да се състави правителство от следващия парламент. В тази връзка в интервю за “24 часа” бившият финансов министър Симеон Дянков призова да се мисли за широка коалиция. Възможна ли е такава?

- Нека да не предрешаваме нещата. Смятам, че ще може да се сформира правителство и че то ще е дясноцентристко. Какво ще бъде мнозинството зад него и колко дълго ще може да работи - 1,2 или 3 г. или пък цял мандат, е друга тема, но тези очаквания, че едва ли не се завърта рулетката, а никой не прави правителство и директно се отива на избори, няма да се случат. Ще има правителство.

Много трудно може да се направи широка коалиция между левица и десница. Ние дадохме най-сериозен отговор на “Визия за България”, която БСП публикува преди близо година и половина. Тя работи върху нея и сега. Там освен още държава и повече държава, раздаване, друго не виждам. Страната ни има нужда от дясно управление. През тези 30 г. десницата управлява не повече от половината време. Останалото време е на левицата. И какво направи тя? Доведе България до няколко национални катастрофи.

- Покрай парламентарните избори се заговори и за президентските. Готови ли сте на тях да се явите с общ кандидат заедно с ГЕРБ?

- При всички положение е добре да бъдат обединени гласовете, за да може кандидатът на десницата да има сигурни шансове за спечелването на изборите. Ако погледнем разпределянето между президентските мандати на десницата и левицата, ще видите, че половината са на десницата, другата - на левицата. Колкото до последния президент, не мога да запомня нищо негово, което е направил през последните години, което да ме кара да си мисля, че той трябва да остане още един мандат.

- Говорили ли сте с Борисов за общ кандидат?

- Не, твърде рано е. Най-важните избори за СДС и за ГЕРБ са парламентарните. Оттам следват всички останали. Не трябва да се подценяват президентските, които последния път бяха подценени от ГЕРБ, но важните са парламентарните.

- Знаете ли колко са точно членовете на СДС?

- Около 8000.

- Цветан Цветанов успя да откъсне от вашите членове, както и от ГЕРБ. Намирате ли го за фактор, който повлия на десницата в България?

- Не знам колко е откъснал, но всички социологически изследвания му дават между 0,6 и 0,8%. Най-вероятно резервоарът му от тези, които се разделиха с ГЕРБ по една или друга причина, неиздигнати кметове и т.н. Наблюдавам през всичките тези години, когато някой напусне партията си, в която е бил фактор, впоследствие започва да разбира, че много грешки са допускани. Но не са казвали за тях, докато са били вътре.

- Какви хора от СДС отидоха при Цветанов?

- Ни най-малко не съжаляваме за тях. Те бяха много малко от пловдивската организация. Въпрос на избор, демократична организация сме.

Визитка:

Роден на 27 декември 1955 г. в Борово, Русенско

Между 1991 – 1994 г. е зам.-министър на земеделието

Доктор по икономика

Съветник на президента Желев по аграрните въпроси

Министър на земеделието в служебното правителство на Ренета Инджова от 1994 до 1995.

Бил е земеделски министър и в служебното правителство на Стефан Софиянски през 1997 г.

От 1997 до 2002 е главен административен секретар в администрацията на президента Петър Стоянов

Депутат в 43-ото НС, председател на комисията по земеделие

През 2018 г. е избран за председател на СДС