Българският наказателен процес

е най-формализираният в ЕС.

Точки и запетаи могат да го бавят

Прокуратурата внесе “Експертно предложение” за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) в Народното събрание (вх. № 027-00-4/13.10.2020 г.), Министерския съвет и други институции със законодателна инициатива.

Неговият текст беше огласен от няколко специализирани правни издания и веднага беше подложен на експресни коментари от няколко популярни електронни медии. Част от тях се съсредоточиха по инерция върху личността на главния прокурор, без да вникнат по същество в смисъла на измененията. Важно е да се посочи, че това изменение е дело не на един човек, а на експертна група, която включва както действащи прокурори от върховната инстанция, така и научни работници - членове на консултативния съвет към главния прокурор.

Като автор на сравнителноправния анализ ще коментирам тази част от предложението което го засяга.

Познавам добре формализма, който съществува в българския наказателен процес. Две от моите научни наказателноправни публикации са обявени в решения на ВКС като част от правната доктрина. Участвам и като лектор в няколко курса в Националния институт на правосъдието, част от които са свързани с наказателно право, и дискутирам с магистратите по всички проблеми на конкретни казуси, следващи от съществуващия формализъм. И в резултат на това съм

убеден, че

българският

НПК се нуждае от

усъвършенстване По реда на НПК делото за атентата в Сарафово приключи на първа инстанция след 8 г.

По реда на НПК делото за атентата в Сарафово приключи на първа инстанция след 8 г.

Само народните представители могат да преценят в каква степен, но експертното предложение на прокуратурата им обръща внимание на реалността, с която магистратите се сблъскват всеки ден.

Българският НПК отдавна не отговаря в пълна степен на наказателния процес, възприет в основните държави в ЕС, които имат традиции в тази област (Франция, Германия, Италия, Испания). В тези държави е освободен от излишни формалности. Как иначе те биха се справили бързо и ефективно с казус, подобен на този, който се случи във Франция преди дни, свързан с бруталното убийство на учител.

Самият френски президент обяви, че “властите ще реагират бързо и решително, като терористите няма да спечелят”.

А в България по редът на нашия НПК атентата от Сарафово (2012 г.) само на първа инстанция приключи след близо 8 г. преди месец. За какъв решителен отпор на престъпността може да говорим и за какво предупредително въздействие по нашия НПК! И обичайно сме свикнали да обвиняваме съответния през годините главен прокурор, който и да е той (г-н Филчев, г-н Цацаров, г-н Гешев). Когато се оказва, че всички главни прокурори са виновни за състоянието на битката с престъпността, очевидно

не личността,

а законът

се нуждае

от промяна

Нека да разгледаме конкретно част от проблемите на българския НПК, идентифицирани от сравнителноправния анализ:

Първо, по отношениет на изискванията за повдигане на обвинение:

В чл. 246 се изисква прокурорът да бъде “убеден”, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда.

Думата “убеден” според Българския тълковен речник означава човек:

1. Който е твърдо уверен, сигурен в нещо.

2. Който е твърд, непоколебим в отстояване на позиции или принципи.

Това означава, че българският НПК изисква 100% увереност от прокурора, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда.

Нека направим сравнение с наказателния процес на другите държави - членки на ЕС:

Според испанския НПК (чл. 622) е достатъчно разследващият магистрат да “счита, че разследването е завършено”. Не е необходимо както в чл. 246 от българския НПК да бъде “убеден”, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда.

Според Тълковния речник на българския език “считам” е синоним на “предполагам”, “допускам”. Което не изисква 100% увереност.

Във френския НПК (чл. 80-1, чл. 175, чл. 179, чл. 181) се употребяват термини като: “прави възможно”, “му се струва”, “прецени, че”, “счита, че”. Всички тези термини във френския НПК не изискват категорична убеденост, а единствено предположение за нещо, допускане, степенуване без 100% сигурност.

Фактически в италианското право е заложен обратният принцип спрямо установения в българския НПК относно предпоставките за повдигане на обвинение от прокурора. Докато чл. 246 от българския НПК изисква прокурорът да бъде “убеден”, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда, то това може да се тълкува като разрешение за действие само в условията на пълна увереност, т.е. действие само в краен случай. В същото време в италианското право (чл. 112 от италианската конституция) прокурорът е длъжен да повдигне обвинение, щом са налице задължителните предпоставки в НПК. Неслучайно този въпрос не е уреден изрично в италианския НПК, а е оставен т.нар. автоматизъм, установен в конституцията. По въпроса за повдигане на обвинение италианският прокурор действа автоматично и има задължение за активно действие.

Според чл. 170 от германския НПК е достатъчно само: разследването да “дава достатъчна причина” за предявяване на публично обвинение, след което прокурорът го повдига и го внася в компетентния съд. В допълнение чл. 170 от германския НПК може да бъде тълкуван и във връзка с чл. 203, който

изисква

подозрение,

а не пълна

доказаност,

че обвиняемият е извършил престъпление.

Второ, по отношение на съдържанието на обвинителния акт:

Чл. 246, ал. 2 от българския НПК, който урежда съдържанието на обвинителния акт, изисква да бъдат посочени: престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му.

Нека сравним и по този въпрос с наказателния процес на другите държави - членки на ЕС:

Испански НПК. В чл. 650, допълнен с чл. 781 и чл. 656, на испанския НПК (които уреждат съдържанието на обвинителния акт) няма такова изискване.

Никъде в тях не се изисква конкретно и изрично посочване на “времето, мястото и начино на извършването” на престъплението от обвиняемия.

Според практиката на Върховния съд на Испания основните задължителни елементи на обвинителния акт са: описанието на факта (решения на Върховния съд, 2-и състав, от 28 февруари 1996 г. и 4 февруари 1997 г.), неговата правна квалификация, конкретното предлагано наказание (решение на Върховния съд, 2-и състав от 30 септември 1993 г.) и когато е уместно - искането за гражданска отговорност.

Като се изисква обвинението да не е неясно формулирано: “обвинението трябва да бъде формулирано изрично и в термини, които не са неясни или неопределени, както е посочено в решение на Върховния съд № 560/2017, наказателен състав, раздел 1, Rec 371/2017 от 13 юли 2017 г.”. Тоест дори се допуска отклонение от конкретизация, стига да не води до неяснота и неопределеност.

Според цитирана практика на Конституционния съд на Испания (решение 34/09 от 9 февруари 2009 г.) основните задължителни елементи на обвинителния акт са: “обвинителен акт, който трябва да съдържа “съответните и съществени факти за извършване на правна квалификация и интегриране на конкретно престъпление”.

Не се изисква изрично посочена конкретизация като в чл. 246, ал. 2 от българския НПК, който изисква да бъдат посочени: “времето, мястото и начина на извършването” на престъплението от обвиняемия.

Прави впечатление, че във френския НПК, за разлика от българския, не се изисква точно посочване на времето, мястото и начина на извършването на престъплението. Липсва този формализъм, който създава възможност за изкуствени процесуални дефекти в полза на защитата.

В чл. 417-1 b на италианския НПК (който урежда съдържанието на обвинителния акт), няма такова изискване. Единственото изискване е изясняване в ясна и точна форма на факта (деянието). Липсват изисквания за описание в съдържанието на обвинителния акт на времето, мястото и начина на извършване на престъплението. Доколкото от цялостното съдържание на италианския НПК може да се извлекат други изисквания, които прокурорът следва да има предвид в цялостния процес на доказване, то той не е задължително да ги включва в съдържанието на обвинителния акт. Отделно никъде

няма изрично

изискване за

доказване

на “начина на

извършване” на

престъплението

Германски НПК. В чл. 246, ал. 2 от българския НПК се изисква да бъде посочен и “начинът на извършване” на престъплението. В чл. 200 на германския НПК (който урежда съдържанието на обвинителния акт) няма такова изискване. Като извод от текста на чл. 200 от германския НПК той не формира внушение за пълна доказаност на връзката между престъплението и личността на обвиняемия, както и пълна доказаност на престъплението, което да е основание за оспорване на обвинителния акт, за разлика от българския НПК.

Представените примери показват, че българският НПК е най-формалният в ЕС. Той дава възможност за забавяне на процеса заради пропуснати точки и запетаи. В нито един от цитираните НПК на утвърдени държави - членки на ЕС, не се изисква например доказване на “начина на извършване” на деянието. Такова обосновано въображение е трудно-постижимо дори и за авторите на криминални романи.

В Европа допускат

оповестяване на информация

по неприключили дела

Допустимо ли е прокурор да оповестява публично информация от неприключено досъдебно производство? Според френския и италианския НПК - да.

Френски НПК (чл.11):

“...за да се избегне разпространението на фрагментарна или неточна информация или да се сложи край на нарушаването на обществения ред, прокурорът може служебно и по искане на разследващия съд или страните да оповестява публично обективни елементи, взети от процедурата, които не включват оценка на основателността на обвиненията срещу обвиняемите”.

Италиански НПК (чл. 329, т. 2):

Когато е необходимо за продължаване на разследванията, прокурорът може чрез дерогация от разпоредбите на член 114 да разреши чрез мотивирано постановление публикуването на отделни документи или части от тях.

Препоръка Rec (2003) 13 на Съвета на Европа относно предоставянето на информация чрез медиите във връзка с наказателни производства:

Принцип 6 - Редовна информация по време на наказателно производство. В контекста на наказателни производства от обществен интерес или други наказателни производства, които са привлекли особено внимание от страна на обществеността, съдебните органи и полицейските служби трябва да информират медиите за техните основни действия, стига това да не накърнява тайната на разследванията и полицейските разследвания или да забави или да възпрепятства изхода на производството. В случаи на наказателно производство, което продължава за дълъг период, тази информация следва да се предоставя редовно.

Очевидно е, че има случаи от обществен интерес, за които в Европа допускат възможността за прокурора да оповести информация от неприключило дело.

*Д-р Щерьо Ножаров е автор на сравнителноправния анализ от Експертното предложение за промяна на НПК, разработено от Консултативния съвет към главния прокурор. Той е асоцииран изследовател в Център за приложно-правни изследвания и практики и редовен преподавател в УНСС. Автор е на научни публикации, които са реферирани и индексирани в най-престижните световни информационни ресурси като SCOPUS (Elsevier) и Web of Science (core collection), където е и цитиран. Канен е за съавтор и е цитиран от престижни международни институции, като ООН, ЕБВР и други.