В нощта на дългите химикалки/кинжали БСП за пореден път се вгледа в миналото си вместо напред и задълба в раните. А без Ламбо вече няма кой да ги превърже

На 12 септември Корнелия Нинова спечели битката за БСП. На 26 септември спечели войната.

Или поне така си мисли. Всъщност в тази война победител няма. Защото тя не е срещу политическия опонент, а срещу идейния съмишленик, срещу другаря. Това е братоубийствена война.

“С прекия избор вие разбихте лъжата, че БСП е разединена, че има разцепление, че сме в разпад. Винаги задавам на такива хора един въпрос: Коя е партията според вас? Мълчат. Партията не е председателят, нито са отделните членове на Националния съвет. Партията сте вие, нашите членове, и трябва да си абсолютно сляп или много добре платен, за да твърдиш, че в партия, в която гласуват 80% от състава и 82% от тях подкрепят един курс на политиката, е разединена.”

С тези думи Нинова обяви пред 50-ия конгрес, че партията е консолидирана. Но не бяха много присъстващите в зала 1 на НДК, които ѝ повярваха. Просто защото атмосферата на конгреса показваше точно обратното.

Вместо да бъде тържествен, както подобава на един юбилей, той мина вяло. Не се чу

нито едно силно

политическо изказване.

Нямаше емоция, както

подобава на празник

Дори речта на лидерката бе посрещната с вяли ръкопляскания.

Усезаемо се усети липсата на Ламбо, който винаги е вдигал на крака залата и е сплотявал другарите си. Нещо, което днес, когато разединението е по-силно от всякога, е особено нужно.

Колкото и да отрича Нинова, конгресът бе разделен и това се видя от всички. Да, противопоставянето този път беше прикрито - не се чуха остри думи, нямаше я дори обичайната размяна на реплики на висок тон. Но напрежението беше повече от осезаемо и в залата, и в кулоарите.

Надцакване между лидерката и вътрешната ѝ опозиция кой колко места в Националния съвет ще вземе бе единствената тема, която вълнуваше делегатите. А не готова ли е БСП за властта и с какви идеи да привлича хората.

По кьошета и с шушукания се наредиха две шпъргалки, както ги наричат делегатите - два списъка с имена на тези, които трябва да влязат в пленума. А самият избор остава в историята като нощта на дългите кинжали.

Защото от Националния съвет отпадат не просто опонентите на Корнелия Нинова. Отпадат знакови за БСП лица. Да,

всеки от тях има

своите кусури, но те

бяха лидери на мнение.

Не само в партията.

Хора, които търсят

идейния път на БСП

Хубаво е в политиката да влизат свежи лица, но не е добре нивото да пада. Справка - парламентарната група на БСП, която въпреки целия си ентусиазъм не може да се похвали с висока експертност. А в новия Национален съвет единици са хората, които могат да проведат дълбок политически дебат. Неслучайно Георги Пирински предупреди Нинова, че каквото посее (като състав на пленума), това ще жъне занапред (като политики и програми, изработвани от НС).

Изчиствайки опонентите си, лидерката поне привидно си осигури комфорт. Имаше нужда от него - през изминалите 4 г. неведнъж се оплака, че не може да работи с досегашния пленум, той дори я бламира в последните месеци. Което, в интерес на истината, също не беше нормално.

Но и 100% комфорт е грешка. Няма ли кой да ти посочи къде бъркаш, слагаш розовите очила и се самозабравяш.

Да, Нинова ще остане в историята на БСП не само като първата жена, застанала начело на столетницата, но и като първия председател, избран пряко с вота на всички социалисти. Но не и с подкрепата от всички.

Подкрепиха я само половината социалисти - 42 000 от общо 80 хил. И то в партия, в която лидерът е свещена крава и много от гласувалите за Нинова са го направили по инерция, иначе биха подкрепили и всеки друг на нейно място.

10 хиляди пък показаха, че искат алтернатива. Не е малко.

А други близо 30 хиляди

социалисти изобщо не

отидоха до урните

(точната избирателна активност е 67,1%, а не 80%, както казва Нинова в цитата по-горе) - това прави над 1/3 от членовете на БСП. И то активни членове, при които не се налага да им носиш мобилната урна на крака и молба или натиск за гласуване. Направиха го също като знак към лидерката.

Това ли е консолидираната партия? Сигурно Нинова я гледа през онези, розовите очила, доволна, че сбъдна мечтата си да е като Борисов, но в пола - едноличен господар на партията си, която постепенно се превръща в ГЕРБ-2.

Писала съм го десетки пъти, ще го напиша пак - когато преди 4 г. тя пое БСП, от нея се очакваше като жена да събере и подреди къщата си. Вместо това я разпердушини. И не става дума само за битката, която поведе с много от знаковите лица на партията, с елита ѝ. Днес немалко от структурите са разединени и дори разцепени - като Видин, Велико Търново, Пловдив.

За това призна дори шефката на червения съд, както наричат Общопартийната контролна комисия - Валентина Богданова, която говори за разделението и противопоставянето в БСП. Преди да търсим доверието от хората, нека го възстановим помежду си, призова Валя, която е мъдра жена, коректна към всички и от години има уважението на другарите си. Но

думите ѝ бяха

посрещнати с

мълчание от

ръководството.

И с вендета -

бе заменена с Емил Войнов, който, след като осигури на Нинова изборната победа, сега ѝ дава пълен контрол върху партията.

Затова е много важно как лидерката ще продължи оттук нататък. Дали все така реваншистки, вгледана в минали прегрешения, или ще се реши на опит да обедини дори тези, които не харесва.

Срещу лидерката днес са повечето знакови имена в партията. Доказани авторитети, но всеки от тях разчита на своя кръг от привърженици, не търси единодействие. А когато всеки дърпа килимчето към себе си, нищо не се получава. Случилото се през последните месеци потвърди тезата, че че опозицията на Нинова е аморфна. И големият ѝ проблем е, че няма лице и не може да се обедини. Така както се обедини зад самата Нинова преди 4 г., за да свали Михаил Миков.

Когато на евроизборите застанаха единни, за да вкарат Сергей Станишев в листата, резултатът бе видим - пребориха лидерката. Но когато на прекия избор срещу Нинова се явиха 3-4-ма представители на опозицията, а останалите призоваха изобщо да не се гласува, смисълът се губи. Другарите опозиционери пак показаха, че са по-силни на думи, отколкото на действия. За пореден път - много шум за нищо.

Въпреки чистката обаче е силно да се твърди, че в пленума всички обичат Нинова. Личи

нов тренд - БСП

е разцепена

не на млади

и стари, а на

ниновисти и

антининовисти

Вторите са млади хора, които не приемат конфронтационния стил на лидерката, нито заигравката ѝ с миналото и носталгията. Такива вкара в пленума Кирил Добрев. Досегашният зам.-шеф и основен конкурент на лидерката за поста оформи свой кръг на влияние в НС. Като добавим и тези на лидерите на най-големите организации - в София и Пловдив - Калоян Паргов и Георги Гергов, то главоболията на Нинова пак са гарантирани.

Да, след 12 септември опозицията ѝ замлъкна и се сниши. Но това не значи, че БСП е консолидирана. Затишието е като пред буря. Тя ще се разрази при реденето на депутатските листи от същия този нов пленум.

Тогава се очакват големи трусове, защото според запознати срещу подкрепата сега Нинова е обещала предни места в листите на толкова много хора, че трябва да се съберат парламентите от целите Балкани, за да влязат всички.

Дали това ще направи БСП по-силна? Едва ли. Е, как тогава партия, която не може да надскочи вътрешните си дрязги, ще убеди избирателите, че е готова да управлява?

А ако Нинова не спечели следващите парламентарни избори и не вкара БСП във властта, вече не само опозицията ѝ, но и много от поддръжниците ѝ едва ли ще ѝ го простят.