Поредната находка от Провадия-Солницата, която събужда въображението на наблюдателя, е един рядко намиран костен инструмент от периода на средния халколит (4700 – 4600 г. пр. Хр.), създаден и използван в керамично ателие в най-стария солодобивен и градски център в Европа.

Красивите керамични съдове от този период, произвеждани от майстори-керамици, удивляват с формите, финеса и богатата си цветова палитра, съобщават от центъра.
Именно за сътворяването на тези изящни произведения е използван и деликатния костен инструмент, разкрит сред останките на една от среднохалколитните постройки, проучвани през този археологически сезон. С пет къси, но ясно изразени „зъбчета“, той е бил идеален за нанасяне на украса чрез притискане на щампата върху влажната все още глина на съдовете преди тяхното изсушаване и изпичане. Поради малките си размери, той е давал възможност на майстора-грънчар да създаде множество интересни и разчупени мотиви, превръщайки съдовете от обикновени в неповторими.
Всъщност усещането за неповторимост съпътства любителя на древността, посетил Солницата. Обитателите на най-стария солодобивен център в Европа са разбирали не само от изваряване на разсол. Придобитото богатство им е налагало да създадат най-ранните и най-ефикасните отбранителни каменни стени на нашия континент. Те са имали възможност да живеят в къщи на два или три етажа, с богата рисувана украса по стените, които в момента разкриваме. Но все пак най-разпространеното „изкуство“ на V хилядолетие е керамичната орнаментация, включително направена и чрез с щампа от вида на намерената, отразяваща модата на своето време.