• В демагогията на ПП и ДБ се прокрадват опасни внушения за самата стойност на писаното слово

Хартиените бюлетини според прогресивния елит слагат прът в колелото на прогреса. Сладкодумният Кирил Петков определи връщането им в употреба като “пълен погром за демокрацията”.

За съжаление, сравнителният анализ с опита на други европейски държави тук не е разпространен жанр. Гражданите, които следят мисълта на “Промяната” и ДБ, остават с впечатлението, че България държи световния рекорд по бракувани гласове и подправени протоколи. За затвърждаването на това впечатление много помагат снимка във фейсбук на депутат от ГЕРБ, мъкнещ чувал с бюлетини по време на кметските избори през 2011 г., както и прогнозите, че със смесеното гласуване се обричаме на вековен мракобесен гнет.

Всъщност изборните манипулации са проблем навсякъде, “от Ванкувър до Владивосток”, както казваше Жан Виденов. Въпреки усилията на властите в повечето случаи лошото чувство остава в обществото.

На 24 април т.г., деня на балотажа за президент във Франция Le Monde съобщава: “Повече от три милиона души пуснаха невалидни бюлетини, това е израз на нарастващо неподчинение сред гражданите и отхвърляне на повторения мач Макрон - Льо Пен”.

На последните национални избори в Италия, спечелени от “братята” на Джорджа Мелони, са преброени 1 312 718 невалидни, сгрешени и празни бюлетини, или 4,47 процента. А в Щатите, след като републиканците спечелиха мнозинство в Конгреса, тепърва предстоят разследвания на многобройните сигнали за измами по време на двубоя между Байдън и Тръмп.

Информация в “Дойче веле” от 21 септември 2013 г. разказва за предпазните мерки, които по-добре уредените демокрации отдавна са предприели в битката срещу измамите: Процесът на гласуване в Германия е строго регулиран, за да се изключи евентуална изборна измама. Дори електронните машини за гласуване, които могат да се повредят, са забранени от Конституционния съд на страната.

При това положение предстоящото връщане на възможността за избор между машина и хартия би трябвало да се посреща с удовлетворение, защото увеличава, а не намалява шансовете на българите за честно отчитане на вота. Няма как да се предвиди например колко души ще изберат машина (самият Христо Иванов избра хартията на 4 април 2020 г. в условията на смесено гласуване),

за да подготвят подправените флашки,

и обратното – силно се затруднява печатането на дублирани бюлетини.

Като да имаш автоматична гаражна врата с дистанционно, но с опция за механично задвижване, ако, не дай боже, спре токът, паднат батериите или нещо друго се прецака. Е, малко по-скъпа излиза, но тия екстри си струват.

Няколко са обясненията за истеричната кампания на ПП и ДБ в защита на безапелационните машини, всички те опират в тесните им партийни интереси. Съзнателно или не обаче, в демагогията им се прокрадват опасни внушения за самата стойност на хартията и писаното слово.

ГЕРБ, ДПС и БСП върнаха изборите в миналия век, твърди Асен Василев. Фриволно твърдение дори за препълнен с харвардско самочувствие общественик.

Писаното слово е оцеляло и достигнало до съвременната цивилизация от дълбока древност, същата устойчивост от машините на “Смартматик” би могъл да очаква само безпросветен и безхаберен лаик.

Глинена плочка с най-старата писменост в света, датирана на 7 хиляди години, е открита при разкопки край село Градешница. На 4500 години е египетски папирус, върху който е описан строежът на голямата пирамида в Гиза.

През 2012 г. в Анкара е открито най-древното евангелие на 1500 години – ръкопис от 52 страници, изписани върху кожени кори. Най-запазеният текст върху папирус в Европа е Дервентският, създаден около 340 г. пр. Хр. по време на управлението на Филип II Македонски.

Хартията от растителни влакна се смята за едно от четирите

велики изобретения

на Древен Китай (другите са печатницата, компасът и барутът). В края на VIII и началото на IХ век тя се произвежда в Багдад, през Х век в Сирия и Египет. Навлиза в Европа с нашествието на арабите в Испания през VIII век.

Първите хартиени писмени паметници в България са Дубровнишката и Ватопедската грамота на цар Иван Асен Втори от 1230 г., Търновското четириевангелие от 1273 г. и Виргинската грамота на цар Константин Асен от 1277 г.

Единственото основание за недоверие в устойчивостта на писмените документи би могла да бъде евентуално съдбата на Александрийската библиотека, едно от чудесата на Античния свят. Тя е била разрушена. Въпреки това все пак са оцелели и достигнали до нас съхраняваните в нея трудове на Евклид, Аполоний и Архимед.

Похвално ще е, ако модерните политици на бъдещето като Асен Василев започнат да осъзнават непреходността на миналото.