Варна - красив град, който освен културен, просветен и икономически център е и силна духовна дестинация.

Във  Варна са представени всички религиозни общности в България и се откриват както православни храмове, така и арменски, адвентистки и католически християнски храмове, джамии и дори будистки център.

Със своите 14 православни храма градът е най-големият духовен център в североизточна България.

Катедралата Свето Успение Богородично

Катедралата "Свето Успение Богородично", един от най-големите православни храмове у нас, е символ на града. Първият голям храм у нас, който е изграден след Освобождението, преди патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски” в София. Честта да положи основния камък на 22 август 1880 г. имал княз Александър І Батенберг. Избраното име “Успение на Пресвета Богородица” било в памет на руската императрица Мария Александровна, леля на княза. Инициативата за изграждането на храма е на Варненския и Преславски митрополит Симеон (1840-1937), който през ноември 1879 г. сформира специална комисия, за да подготви построяването на новия храм. Под председателството на митрополит Симеон комисията се събира през декември 1879 г. и определя църквата да се съгради на площада при градския часовник. През август 1880 г. в града пребивава княз Александър І Батенберг. Той одобрява план за строежа по образец на Петерховския храм в Санкт Петербург, но препоръчва да се промени избраното място и да се изгради на празeн терен, където има по-голям простор и храмът ще се вижда от всички страни. На 22 август 1880 г. княз Александър I Батенберг прави първата копка и полага основния камък. Строителството на митрополитската катедрала продължава до 1886 г. Първата служба в него била извършена на 30 август 1886 г. В края на януари 1890 г. настоятелството взело решение да не се харчат излишни пари за камбанария, а да се повдигне кубето, “за да се чува камбаната из град Варна”.  Храмът е изящно изографисан от български майстори и е символ на грацията на българската зографска школа.

Нощна Варна не би била същата без греещата осанка на „Свето Успение Богородично” в сърцето на града, с нейната внушителна височина от 47 метра.

В началото на годината шестте кубета на храма заблестяха с повече от 2 килограма позлата. Промяната  се вижда от далече - стъклата на витражите са подменени, сградата е измита отвън, а камъните са оправени и фугирани.

Църквата „Св. Николай“

Църквата Св. Николай е един от най-старите православни храмове във Варна с над 150-годишна история и е единственият морски храм, където до 9 септември са се извършвали клетвите на варненските моряци. Построен през 1865 г. със средства от завещанието на варненския търговец Параскева Николау, храмът е посветен на светеца Николай. В първите години от създаването си се ръководи от гръцката църква, но през 1906 г. български миряни препречват достъпа до църквата на гръцкия митрополит Неофит и я обявяват за българска.

Всяка година на 6 декември след края на божествената света литургия на площада пред храма се състои военен ритуал и се отслужва молебен към свети Николай за благословение на всички моряци. 

Църквата „Св. Параскева Петка“

Градежът на черквата "Света Параскева Петка" започва през 1901 г. Още стои камъкът, осветен при първата копка от митрополит Симеон. За разлика от повечето черкви във Варна "Света Петка" никога не е била разрушавана. Основната сцена в иконостаса й е вечно продължаващата битка между добро и зло. Два змея са склонили глави пред кръста и гълъба, символът на Светия дух, като показват Божията справедливост и изконна доброта.

Църквата „Св. Атанасий“

Храм “Свети Атанасий” е старата митрополитска църква на Варна. Намиращ се близо до Римските терми, храмът е забележителен с изяществото на дърворезбата на иконостаса, владишкия трон и тавана. Черквата е трикорабна базилика с голяма остъклена нартика и богата вътрешна украса. Забележителна е дърворезбата на иконостаса, владишкия трон и тавана. Като истински шедьовър на църковното изкуство се приема иконостасът, носещ почерка на майстори от тревненската дърворезбарска школа.

На балкона в храм “Свети Атанасий” се намира музеят на възрожденската иконопис, към който проявяват изключителен интерес много българи и чужденци. В експозицията са подбрани и подредени 52 икони от XVIII-XIX век, които отразяват най-доброто иконописно творчество в североизточна България през епохата на Възраждането. 

В уникалната сбирка могат да се видят няколко икони на Господ Иисус Христос и на Св. Богородица с младенеца, Св. Троица, Св. Йоан Кръстител, а също така на едни от най-почитаните светци като: Св. Георги, Св. Димитър, Св. Николай – една от иконите му е с житийни сцени, Св. братя Кирил и Методий, Св. Мина. С повече от една икона са представени Св. Атанасий, Св. пророк Илия и Св. Харалампий.

Манастир „Св. св. Константин и Елена“

На 10 км североизточно от Варна се намира манастирът "Св. Св. Константин и Елена". Не е известно кога е основан, но историята говори, че още през ХVІ век на това място е живяло монашеско братство. Зад светия престол в храма се намира лечебен извор (аязмо), като и до днес в храма пристъпват вярващи, които чрез молитвите си целят изцеление.

По време на руско-турската война манастирът е напълно разрушен. Няколко години след това започва неговото възстановяване.

Католическа църква "Непорочно зачатие на Св. Дева Мария"

Един от двата католически храма в град Варна, църквата Непорочно зачатие на Св. Дева Мария, е един от малкото обекти с готическа архитектура, с типичните за стила островърхи арки на прозорците и централния вход, както и кръстосаните арки във вътрешността.

Първата копка е направена от княз Александър Батенберг през 1882 г., подкрепен от редица дарители, сред които и австро-унгарският император Франц Йосиф I.

По време на комунистическата власт храмът е закрит, но след 2006 г. отново е реставриран с усилията на енорията и полския свещеник отец Яцек Вуйчик.

Арменската апостолическа православна църква „Свети Саркис”

Арменският храм се намира в централната част на Варна. Историята разказва, че на същото място е имало малка църква, строена през XVII век, която била унищожена при пожар. През 1844 г. е възстановена и осветена.

Типичният арменски стил се открива и в архитектурното решение при създаване на храма, който, погледнат от високо, има форма на кръст с многостенна пирамида-кубе на камбанарията. Стените му били изписани във византийски стил, а иконите са с вид на художествени платна в рамки. Олтарът в църквата е открит - без иконостас, което е взаимствано от синагогата. От двете страни на стълбите за олтара има два параклиса.

Джамия „Азизие”

Азизие джамия се намира на днешната улица "Ангел Георгиев". Датата на построяването й не е изяснена. Джамията носи името на султан Абдул Азиз, с чиито средства е построена. Известно е, че той посетил Варна през 1867 г.

Както всички джамии, Азизие е построена така, че молитвената й ниша да сочи към Мека. На западната стена, вдясно от входа, се издига минарето. То е с квадратна основа, която след нивото на джамията преминава в кръг. След 9 септември, както и множество други храмове, джамията е оставена неподдържана, като през 1976 г. се срутва покривът й. Ремонт е започнат през 1990 г.