Светломир Нешков, чиято присъда след опит за убийство на полицаи е 28 г., иска да има дете от жена си

За пореден път съдът му отказа предсрочно освобождаване

След негова жалба Европейският съд по правата на човека излезе с решение за подобряване на условията зад решетките

С 15 присъди и повече от 20 години зад решетките един от най-известните затворници у нас се е запътил към свободата.

Наричан през 90-те Бога на колите заради ловкостта му в кражбите, Светломир Нешков - Куцара излежава присъда от 29 г. и 11 месеца, от която най-тежката е 28 г. затвор за опит за убийство на двама полицаи във Варна.

51-годишният русенец за пореден път подаде молба за условно предсрочно освобождаване, но засега няма шанс да стане. Софийският градски съд преди седмици му отказа на първа инстанция, защото не се е поправил достатъчно.

В съда защитата му представи диплома за средно образование, което е завършил зад решетките, характеристика от класния му ръководител към затвора, броеве на вестник “Затворническо право”, издаван от Българското затворническо сдружение за рехабилитация, чийто основен автор е Нешков.
Стана ясно още, че той е бил

номиниран от Българския хелзинкски комитет за
наградата “Човек на годината

на БХК за принос към правата на човека и правозащитността”.

Куцара развива обществена дейност по време на престоя си в Софийския затвор, като е работил по проект за заснемане на филм по истински истории на лишени от свобода през 2022 г., шие гоблени и участва в изложби.

Завършил е специализирани програми за въздействие за намаляване на риска от рецидив. Друга такава програма - “Толерантност в затвора, толерантност в живота”, обаче не е приключил успешно поради чести отсъствия за извеждане от затвора заради участие по дела.

Нешков от години пуска жалби до различни институции 

заради лоши условия зад решетките и нарушаване на правата му, води десетки дела у нас. Именно по основна негова жалба Европейският съд по правата на човека в Страсбург излиза с пилотно решение за подобряване на условията в затворите по емблематичното дело “Нешков и други срещу България”.

Куцара най-яростно се бори и за правата на лишените от свобода да могат да се срещат с приятелките си в стаи без присъствието на надзирател и при изключена камера. Многократно е заявявал, че иска да има дете от приятелката си и заради това води битка за секс по време на свиждане.

Зам.-председател е на затворническото сдружение на лишените от свобода в България и е номиниран за председател, шеф е и на груповия съвет на 12-а група в затвора в София, участва в организацията на спортни и социални мероприятия.

Зад решетките е от 2002 г., като е лежал във Варна, Ловеч, Враца, Белене и София. Осъжданията му започват от 1997 г. за кражби на коли, грабежи, опит за убийство, бягство и др.

Дори и зад решетките, през 2016 г. получава присъда от 2 г.,

защото счупил телевизора на съкилийник в Белене. Голяма част от престъпленията Нешков извършва след успешна симулация на психическо заболяване. Бяга и от психиатричната болница.

На 12 декември 2000 г. получил призовка по дело на апелативния съд в Търново и на следващия ден - 13 декември, след 23 часа избягал от отделението при болницата. Успешно се укрива две години и е задържан на 7 март 2002 г. във Варна, когато извършва най-тежкото престъпление в досието си - опит за убийство на двама полицаи.

Малко преди полунощ на 6 март 2002 г. в дежурната част на РДВР - Варна, постъпва сигнал за опит за кражба на “Опел Кадет”. Патрулите в района са уведомени и първи на местопрестъплението пристига екип на служба “Охранителна дейност”.

Полицаите приближават, без да пускат буркана и сирената, но двамата в опела виждат патрулката, изскачат навън и хукват да бягат. Униформените тръгват след тях, като неколкократно предупреждават, че ще стрелят. Бегълците не се подчиняват и служителите дават два предупредителни изстрела със стоппатрони. Тогава

единият от апашите стреля по полицаите,

които се прикриват зад дърветата и отговарят на огъня. Тръгват след въоръжения крадец, а към мястото са изпратени още екипи и куче. То открива в храстите мъж в безпомощно състояние, който е задържан. У него са намерени боен пистолет и шофьорска книжка на името на Николай Иринчев.

После е установено, че е фалшива и Иринчев всъщност е Куцара, издирван за тежки криминални престъпления от няколко РДВР. Обвинен е в опит за убийство на двамата полицаи, незаконно притежаване на оръжие, опит за кражба на кола и фалшиви документи.

Прави втори опит да избяга, но този път за малко не успява. На 4 юни 2002 г. около 10,50 ч Куцара е във влака, с който пристига във Варна. Конвоиран е с още няколко арестанти на връщане от дело във Велико Търново.

Успял да скочи в движение от влака и се смесил с пътниците. Забелязал го постови полицай на жп гарата и заедно със свои колеги успели да го задържат.
На делото във Варненския окръжен съд той умело симулира психично заболяване. Мълчи, симулира парализа на краката, влачат го охранители, а в една от почивките наплюва вещото лице.

На 12 март 2003 г. Варненският окръжен съд му налага 28 г. затвор. Психиатричната и психологичната експертиза показват, че Нешков е с

много висока степен на обществена опасност

- “хладнокръвен, склонен към насилие и жестокост, с изградени престъпни навици, ловък, комбинативен”.
През 2018 г. прави първи опит да излезе на свобода. Тогава пред Софийския градски съд прокурорът е категоричен, че е човек с крайно утвърдени престъпни навици.

Куцара непрекъснато създавал напрежение около себе си, заради което бил местен от една група в друга. Отправял е обиди, заплахи за саморазправа към служителите от администрацията. Дадена му била възможност да полага доброволен неплатен труд като чистач и като отговорник на фитнес залата.

Смятал, че присъдата му е завишена, и имал склонност да прехвърля вината на други.

“Неговата промяна е много трудна. Не са постигнати целите на наказанието. Той е импулсивен и агресивен спрямо други лишени от свобода”, става ясно тогава на делото. Адвокатът му изтъква, че от 2010 г. “основната борба на този човек с администрацията е била една - да му се позволи да има дете с жена си”.

За 20 г. обиколил затворите и с него не се извършвала никаква социална дейност.

“Към настоящия момент, ако ме питате дали съжалявам, естествено, че съжалявам. Няма човек, който след 20 г. в затвора да не съжалява. Съжалявам и за друго - че толкова време имам приятелка, която ме чака, битки проведох, намразиха ме всички, затова ме преместиха от Враца в Белене - заради множество жалби. Нещата продължават и в Софийския затвор.

Водя битки да си имам дете, но няма напредък

въпреки съдействието на други организации - президента, Народното събрание, омбудсмана и др., все още не се случва и съжалявам и за това момиче, че пропилях живота”, казва пред съда Куцара през 2018 г.

Година по-късно отново иска условно предсрочно освобождаване.

“Считам, че престоят ми вече от 20 г. в затвора е оказал нужното влияние. Колкото и да стоя повече, след като не работят с мен и не полагат усилия да бъда включван в програми, безсмислено е повече да оставам в затвора”, казва Нешков, но отново съдът отхвърля искането му. Същото се повтаря и през 2021 г.

На последното дело по поредната му молба за освобождаване от края на октомври става ясно, че е изтърпял фактически 20 г. и 6 месеца. Има остатък от 5 г. и 10 месеца и от работа 3 г. и 6 месеца.

От доклада на служителите от Софийския затвор се разбира, че до преместването му там през лятото на 2015 г. е имал променливо и колебливо поведение, съпроводено с отказ от храна, пререкания с администрацията и затворници.

Посочва се, че Нешков е с над средните нива на интелектуално развитие, държи се самоуверено и премерено, но при противостоене и критика може да реагира остро, дисциплиниран, отговорен, общува делово, но доста обстоятелствен, проницателен, интуитивен, но и прикрит.

В личностен план е преценен като автономен, упорит при преследване на набелязаните цели, старае се да спазва реда в затвора, активно отстоява правата си и се стреми да контролира импулсивността си.

Съдът намира, че не е реализирано в пълен обем съдържанието на понятието “поправяне” в поведението му. Категорично положителната тенденция била налице, но това не било достатъчно.