Нашествие на чернокопи изгони другите риби навътре в морето

Уникален улов на моруна направи варненец по време на нощен риболов на Кабакум. На блесна той хвана 3 пъти по-малка твар, която се оказа само с глава и почти без тяло.

“Варненец съм и такова нещо не съм хващал. Може би е малък звездоброец”, казва рибарят.

Според специалиста от ИАРА обаче това е току-що появила се на бял свят моруна. Такива риби се хващат от време на време по нашите морски брегове. Особено голямо бе тяхното нашествие веднага след аварията в Чернобил.

До средата на 90-те години около Ахтопол се въртяха 300-килограмови моруни,

които явно бягаха от радиацията в украинските реки.

Моруната е нещо като сладководен кит или огромна акула по своите размери. Тя може да надхвърли тегло от два тона и дължина над 6 метра. Тази риба обитава няколко морета - Бяло, Каспийско, Азовско, Черно и Адриатическо.   Миниатюрната моруна от буната на Кабакум

Миниатюрната моруна от буната на Кабакум

В науката е обозначена като преходна риба, която навлиза в реките пролетно време за хвърляне на хайвер. Хищник е и се храни с различни водни животни. Лови се заради месото и хайвера. Тя е представител на малка, праисторическа група риби, които имат белези и на хрущялни, и на костни риби.

По кожата на моруната има 5 надлъжни реда костни плочки, има несиметрична опашка, устата е разположена коремно.

Голяма част от живота си моруната прекарва в морето

В реките влиза, за да хвърли хайвера си, което не става всяка година. След това се връща обратно в морето заедно с малките. По реките тя се придвижва доста надалече. Големите екземпляри по принцип хвърлят хайвера си по-късно, тъй като за съзряване на половите им продукти е необходимо повече време.

Ето защо има основание да се предполага, че колкото е по-голяма моруната, толкова по-нагоре по течението хвърля хайвера си.

Очевидно основната популация моруни живее в морето, тъй като млади моруни в реките не се срещат, а възрастните не хвърлят хайвер всяка година.

Повечето от есетровите риби, които влизат напролет в морето, се връщат в реките едва като достигнат полова зрялост. Така зимуващите в реките моруни вече са възрастни, дошли от морето с единствената цел да си хвърлят хайвера.

Младата риба, достигнала полова зрялост, и малките зимуват в устията на реките

или на неголемите морски дълбочини. Безкрайно ценен е черният хайвер на моруната, който може да достигне до 30% от теглото . От 100 000 зърна хайвер обаче оцелява само една рибка, тъй като деликатесът е лакомство за всякакви други риби в реките. Известната с риболовните си успехи Гергина Костова, която редовно проверява моста в Албена за риба, се похвали с добър улов на платерини и кефали. Майсторката, която влиза за сафрид с най-обикновено водно колело, хванала едри екземпляри.

Известната с риболовните си успехи Гергина Костова, която редовно проверява моста в Албена за риба, се похвали с добър улов на платерини и кефали. Майсторката, която влиза за сафрид с най-обикновено водно колело, хванала едри екземпляри.

Моруната е хищник, който яде всякаква друга риба, но основната храна са раковините.

За улова на моруни в Дунав се разказват легенди. По правило една 300-килограмова риба навремето осигуряваше апартамент и кола. Сега обаче моруната е забранена за улов в реките, което не спира набезите на бракониерите.

Гигантите, както и другите риби, са застрашени от изкуствените торове, които се оттичат в реките. Същото е действието и на промишлените предприятия.

Най-известният метод за риболов на моруни са т.нар. кармаци

Допреди забраната за залагане на кармак се плащаха 20 лева на агенцията по рибарство. Кармакът е въже, дълго около 100 метра, на което през метър са вързани стоманени куки на 100-сантиметров повод.

От двете страни на въжето се слагат триъгълни котви от арматурно желязо, които се забиват в речното дъно. Кармаците се залагат напряко на течението. На всяка от 100-те стоманени куки виси завързано парче дърво, за да може течението да носи куката и тя се движи.

Когато наближи кармака, играещите куки дразнят моруната и тя се приближава, защото приличат на малки риби. Щом острието на някоя от куките се забие в тялото на моруната, тя започва да се мята и се нанизва и на други остриета. Много са и случаите, когато рибарят сам се набожда на кармаците, докато ги проверява.

Известна е драмата от Ново село от март 1994 г.,

за която разказва местният Огнян Стоенелов. Тогава рибар усеща, че на кармаците му се е закачила моруна. Връща се с лодката до брега и взима още двама приятели да помагат.

Успяват да доближат моруната до лодката и да я убият. Но те не знаели колко е голяма. Докато единият седи при двигателя в задната част на лодката, другите двама застават при единия борд, вдигат главата на рибата и се опитват да я натоварят в лодката.

Духа силен вятър, в реката има вълни. Температурата на водата е 4-5 градуса. Тримата дърпат туловището, лодката се накланя и двамата политат във водата.

Облечени са с шуби и носят ботуши. За секунди потъват като камъни, течението ги повлича. Единият, стигайки на дъното, се заплита в други кармаци и намират тялото му прободено с острите куки е намерено след два дни.

Другият е отнесен от течението. И досега трупът му не е намерен.

Рецепта: есетровите риби се ядат обезкостени и пържени за по-голям кеф

Достатъчно е да имаш моруна и няма значение как ще я приготвиш. Тази риба има структура на месото, което напълно напомня на това на калкана. За това е най-добра за ядене пържена.

Добре е обаче човек да си поиграе и да махне костите и хрущялите, за да е кефът по-пълен.

Моруната се изчиства, измива се, почиства се от кожата и хрущяла. Филетата от рибата се нарязват на малки парченца, попарват се във вряла вода и се измиват със студена вода. Подсушават се, поръсват се със сол и черен пипер и се панират в брашно.

Сафридът стигна почти до Шабла

Дъждовете спряха речния риболов

Тази пролет сафридът мина като бързия влак през Варна и вече се настани край Шабла. По принцип там пасажите се задържат цяло лято и се ловят с килограми през нощта.

На скалите до Тюленово се монтират мощни лампи и се мятат чепарета, които понякога носят улов по 19 килограма.

Край Варна вече се ловят малки количества, и то само с лодки. На Морска гара и по буните рибата я няма. Известният рибар Христо Христов ходи само за 15 минути да мята на буната на Кабакум на смрачаване за по 5 рибки.  

Други вадят на чепарето само закачени сафридени глави с липсващата част от тялото, която е изядена от пефери или чернокопи. Това е причината сафрид да има в стария и новия канал към Варненското езеро.

Там пък са се набутали кефаловите риби, които също бягат от леферите като луди.

Дъждовете спряха речния риболов почни навсякъде. И Голяма, и Луда Камчия се препълниха и влачат мътни води. След наводнението в Трявна камъни и дървета се търкалят по коритото на Килифаревската река, която иначе е една от най-кротките и безводните.

Агенти съобщават, че положението не е по-розово на Янтра, Струма, Ропотамо и Тунджа.

Студената пролет пък още кара мирните риби да си кротуват. На Малко Шарково изскачат само щуки, докато легендарните местни шарани си пасуват.