Вижда се, че в момента няма властови център - ситуацията е изгодна за президента Румен Радев, защото в безвластието изглежда като спасителСлави избра бушон за премиер

Хората, гласували за ИТН, са дали гласа си за Слави и очакват лична отговорност

Стигне ли се до гласуване на закони, особено за съдебната власт, ще видим има ли промяна. Другото е разчистване на лични сметки

Формациите на протеста и “Има такъв народ” трудно ще намерят общ език

Парламентът произвежда несигурност, усещане за провал и хаос

ИТН си имат твърди симпатизанти, като ГЕРБ, БСП и ДПС

- Защо номинираният за премиер Пламен Николов от “Има такъв народ" предизвиква толкова недоверие и смут, г-жо Радева?

- Защото не е в стандарта. Всъщност много са причините. Първото, което си помислих, е, че е крайно време да се сменят поколенията в българската политика. Представителите на моето поколение малко се заседяха там и в този смисъл даже един 45-годишен мъж не е много млад. Той е в зрялата възраст, в която трябва да заема позиция. Само че в стандартните демокрации, когато ти печелиш изборите, още когато хората отиват пред урните и гласуват, те дават своя глас за твоя личен капацитет и за твоите лични идеи в политиката, за твоя личен морал, за твоите лични убеждения. В този смисъл хората, които са подкрепили “Има такъв народ” реално са гласували за личността на Слави Трифонов. Виждали са неговата гражданска позиция, критиката му към премиера Борисов, разбирате ли? Те са вярвали и са гласували на Слави и тай-естественото и нормално очакване на всички избиратели е този човек, който години наред е отстоявал някаква политическа позиция, някакъв политически морал, да го докаже на практика.

- Не го ли прави?

- Сега се получава една ужасна подмяна, при това за трети път. Усещането е за лутане, за несигурност. Съжалявам много, но се опитват да одумват и сравняват капацитета на Бойко Борисов - той бил пожарникар, с този на Пламен Николов и да питат какво му било на това момче. Ами не е същото да спечелиш едни избори. Не е същото в лично качество да отстояваш идеите си и да ги показваш пред обществото години наред. Да печелиш не едни, а много избори. Хората отиват пред урните, за да изразяват личното си доверие. Нима това не е идеята на мажоритарния вот - да гласуваш за личните качества на хората, за техните лични идеи за управление? В този смисъл Слави Трифонов се отрече от собствените си идеи. Каза, че иска да наложи мажоритарния вот като най-добрия начин да да изцеждаме най-доброто от хората и от политиката. И какво? Слага една откровена пионка! За мен изборът на Слави Трифонов за премиер е просто един бушон. И тук въобще не искам да обсъждам качествата на този млад мъж.

- Защо?

- Управител на фирма, говори три чужди езика. Не знам - сигурно има сто хиляди като него. Какъв обаче е неговият личен капацитет, който той е доказал пред обществото? Участие в кастинг за политики. За мен това е повече от съмнително, евтина слава...

- Само минуси чух дотук, няма ли позитив?

- Аз вече казах, че избираме един човек от новото поколение и това е необходима промяна. Само че неубедителен. За мен от трите обсъждани кандидатури за премиер само Ники Василев беше с реален опит на управленец. А след него се отиде към лошо и по-лошо. Защо беше заменен Ники Василев? Защото щели да го оплюят. Ами и Николов ще го оплюят.

- Идеята да ни управлява формацията на Слави Трифонов беше да влее в политиката нови сили чрез нови лица - кадри със стабилно образование, експерти, говорещи чужди езици, неизкушени от властта, неоцапани от нея. И какво се оказа? Че и те не са желани, защото разликата между експерт и политик е от земята до небето.

- Чакайте - ние очакваме някак си персонална отговорност, очакваме тези, за които хората гласуват, да поемат персонална, лична отговорност за съдбините ни. И изведнъж ни пробутват мъж, за когото всъщност ние нищо не знаем. Затова и не знаем как да го оценяваме. Помислете си - през целия 30-годишен преход ние всъщност свикнахме с такива бушони.

- В сегашния проектокабинет на Слави Трифонов влизат част от имената, предложени в първия. Но очакваната подкрепа от ДБ е несигурна, на “Изправи се, БГ! Ние идваме!” също. Къде се разминаха?

- Ами те никога не са се срещали. Аз никога не съм видяла тези хора някъде да се срещнат. Обща беше омразата им към Борисов и абсолютно разбирам, че на определени икономически кръгове, пък и на социални прослойки Борисов додея. Хубаво беше да има раздвижване на въздуха, но аз мисля, че тук логиката е всяка коза - за свой крак. Всеки си преследва своите лични амбиции, своите лични интереси. И още от миналото лято беше съвършено ясно, че тези хора много трудно ще намерят общ език. Всъщност те нямат обща идея, която да ги споява.

- Защо - идеята за нови лица, за смяната на старата власт, борбата срещу корупцията и статуквото, не си ли струва?

- Сами по себе си какво значат новите лица, ако не знаем накъде ще ни водят? Новите лица имат смисъл, ако представят идеите си за управление, ако има съвпадение с тези на другите кандидати за властта, и се казва първо, второ, трето, десето. Такова нещо не се вижда на терена въобще.

Въпреки че аз лично съм много скептична по отношение на Христо Иванов, но едно от смислените изказвания, които чух от него в този парламент, е, че смяната на лицата до нищо няма да доведе, ако не се промени системата, имам предвид съдебната власт. А това беше много ясно изразено в неговото изказване - каза, че битката трябва да е за промяна на условията, защото самият формат, личните отношения между властите го предполагат. Иначе съм на мнение, че тези условия, в които са избуяли корупцията, лобизмът, преплитането на икономически, политически и всякакви интереси, които със сигурност сме наследили от тоталитарния режим, тези условия ще покварят всеки, който дойде. Няма никакво значение, че си ново лице. На третия месец ставаш старо лице при тези условия и действаш по същия начин, както са действали тези преди теб. Затова нямам надежда, че който и да е нов и непокварен, ако така го приемем, ще даде нещо наистина ново. Защото ще действа в същите тежко обременени с лобизъм, корупция и взаимни зависимости условия. Връзките там не са разкъсани, а като не са разкъсани, пак ще стигнем до същата крива круша.

- Много е вероятно обаче вторият кабинет на ИТН да мине с подкрепата на 101 депутати, защото ГЕРБ вероятно няма да присъстват в залата, но пък БСП със сигурност ще даде рамо на този проект. Какви ще са политиките, с които ще ни управлява?

- Очаквам изключителна липса на стабилност. Ще се опитат да постигнат цели, които за момента не са ни ясни. Рано или късно обаче ще се разбере къде е заровено кучето. Какво се случва с казуса “Орешарски”? Според мен има нещо подобно. Но лично ми е много тъжно за пропиляната енергия.

- Кое при тази ситуация да наричаме статукво, при евентуална подкрепа на втория проектокабинет на Трифонов от БСП, а де факто и от ГЕРБ, благодарение на чието евентуално отсъствие от залата ще ни управлява? Не се ли бие този факт с написаното от лидера на ИТН във фейсбук, че не обичали формацията му и него, защото разрушавали статуквото? Не се ли опира тъкмо на гласове от статуквото?

- Статуквото си е запазено. След като не са променени условията на играта, няма промяна, няма разрушаване на статуквото. Реалната промяна е в промяната на условията. Когато се стигне до гласуване на закони, особено във връзка със съдебната власт, там ще видим има ли реална промяна, или не. Другото е разчистване на сметки. Този срещу този, другият срещу другия - ръкопашен бой.

- Според социалния антрополог Харалан Александров ходът на Слави е в стила на популярния му рефрен “Няма не искам, няма недей”. Млад политолог пък нарече бъдещия кабинет “правителство на примирението”, а Асен Хаджигенов от ИБГНИ обяви, че връчването на мандата на Пламен Николов е противоконституционно. Има ли изобщо позитивен прочит ситуацията?

- Ако приемем, че всеки път изпиването на горчивата чаша е позитивен прочит... На мен ми е обидно, защото става дума за някаква игра зад гърба на избирателите. Съвсем други бяха идеите на Слави Трифонов и хората около него, съвсем друг морал в политиката продаваха от телевизионния екран. Но онова, което виждаме сега, е подценяване на публиката.

- Вариант ли е да се състави кабинет чрез мандата на БСП?

- Много странно би било и това, защото подкрепата за БСП беше много слаба на последния вот, а и преди. 36 депутати са страшно малко за кабинет.

- И Христо Иванов, и Слави Трифонов, които твърдо отстояват позиции, открито заявяват, че трети парламентарен вот не ги плаши. Натам ли вървим?

- Честно да ви кажа, и тази твърдост в позициите им не я виждам. Защото каква беше тази твърдост за две седмици - трима премиери? Къде виждате твърдост? Аз призовавам политиците за гъвкавост и за съгласие, обаче нито един от тези кандидати за премиер не беше обявен с консенсус. И трите пъти е обявяван от позиция на силата: “Ще гласувате, или на избори!”

- Анализатори наричат този ход вабанк, но аз не знам дали при трети вот наесен...

- Аз го наричамв рязко излизане. За мен това нито е духът на демокрацията, нито отговаря на очакванията ни, нито на постигнатото за тези 30 години, дявол да го вземе! Все си мислех, че сме стигнали малко по-напред.

- Какъв би бил резултатът от избори 2 в 1 наесен? Политолози прогнозират, че хората ще накажат ИТН.

- Хората не си променят толкова бързо вота и смятам, че ИТН си имат твърди симпатизанти, така както си ги имат и ГЕРБ, и БСП, и ДПС. Виждаме, че нещата се повтарят.

- Как би изглеждал следващ парламент и какъв би бил изходът от президентския вот?

- Ситуацията сега е изгодна за Румен Радев, защото той изглежда като спасител при това безвластие и при този неуспех на парламента. “Направо да обявяват президентска република”, четох коментар. Хората не може дълго да търпят това, че политиците не намират общ език. И като че ли това най-много работи в полза на Румен Радев.

- Да, но за да има президентска република, трябва да се мине през поредица от тежки процедури - свикване на ВНС, наличие на мнозинство там за такава промяна, после обявяване на нови президентски избори, и т.н., и т.н.

- Ситуацията сега може да улесни избора на Румен Радев, защото ще изглежда като единствен остров на стабилност.

- Добре, ще ви задам въпроса по друг начин - как ще бъде управлявана България следващите шест месеца?

- Вижда се, че няма център на властта. В тази ситуация единствената опора и възможност за стабилност е концентрирана около президента Румен Радев. Оттук нататък той ще понесе и основната отговорност.

- Това ще му донесе негативи или позитиви?

- Хоризонтът е много къс - президентските избори са през ноември. Дори да направим още едни парламентарни избори през септември-октомври, при създалата се за трети път патова ситуация, което изглежда най-логично, по един естествен начин хората ще заложат на Румен Радев. Защото парламентът в момента не произвежда нищо друго освен несигурност, усещане за провал, за хаос. Затова всички очи са обърнати към единствения извор и гарант на стабилност - президентската институция.

Оттук нататък върху плещите на Радев ще лежи управлението. И ако де юре ние не може да имаме президентска република, де факто ще я имаме.

Мира Радева е родена е във Варна

Магистър е по социология в СУ. Доктор по социология в Института по социология към БАН от 1986 г. Доцент

Директор на създадения през 1991 г. Институт за социални изследвания и маркетинг

Специализира политически науки във Франция, има и специализация в университета в Бъркли, САЩ, със стипендия на “Фулбрайт"

През 2011 г. издаде книга за общественото мнение в годините на прехода

Преподава социология в ПУ “Паисий Хилендарски”